25.09.2011 г., 18:03 ч.

* * * 

  Поезия
426 0 1

Самота, самота и пак самота,

сграбчва ме в свойта хладна

прегръдка отново тя.

 

Душата ми, скована в мрак и тъга,

издига около себе си недостижимата стена.

Няма на чие рамо да се опра, на кого да споделя.

Останах аз съвсем сама!

© Анна-Мария Мингова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??