* * *

Sep 25, 2011, 6:03 PM

Poetry

447 0 1

Самота, самота и пак самота,
сграбчва ме в свойта хладна
прегръдка отново тя.
Душата ми, скована в мрак и тъга,
издига около себе си недостижимата стена.
Няма на чие рамо да се опра, на кого да споделя.
Останах аз съвсем сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Random works