090419

Poesía » Civil

965 1 1

Грозно.
Черно и нелепо.
Време на "Личност" без личност.
Време позорно и гнетно...

Мерзост.
Бездушевни човеци.
Антидържава, без самоличност.
Невинни - две шепи...

Две шепи.
Толкоз са ни децата...
Пусти селища,празници нями.
Това ни е "демокрацията"...

Искаме...
Искам.
Аз искам.
Да сме две шепи...
Но в юмрук сплотени.

Можем ли?
Можем.
Аз вярвам!
Ако сме по-добри ,
пред себе си честни ...
И обединени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0