10 ago 2008, 22:10

* * * 

  Poesía
881 0 11

Ако излея тъгата си в сълза

и с твоята душа се слее,

в кристална морска синева

ще плува волно през деня

и в пурпурния залез ще се рее.

И нарека на теб една звезда,

в мене топлина да влее,

ще бъде моя през нощта,

от хилядите само тя

кристално синя в мен ще тлее.

Ако в съня си хвърля обичта,

с мисъл в теб ще се промъкне,

във всяка клетка на ума,

обсебена от любовта,

която никой няма да отмъкне.

И огън сякаш е кръвта

дори когато сме разбрали -

димът се слива с празнота,

а огънят гори едва,

когато някой го запали!

                     20.05.2001

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??