10 ago 2008, 22:10

* * *

  Poesía
1K 0 11

Ако излея тъгата си в сълза

и с твоята душа се слее,

в кристална морска синева

ще плува волно през деня

и в пурпурния залез ще се рее.

И нарека на теб една звезда,

в мене топлина да влее,

ще бъде моя през нощта,

от хилядите само тя

кристално синя в мен ще тлее.

Ако в съня си хвърля обичта,

с мисъл в теб ще се промъкне,

във всяка клетка на ума,

обсебена от любовта,

която никой няма да отмъкне.

И огън сякаш е кръвта

дори когато сме разбрали -

димът се слива с празнота,

а огънят гори едва,

когато някой го запали!

                     20.05.2001

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...