10 ago 2008, 22:10

* * *

  Poesía
1K 0 11

Ако излея тъгата си в сълза

и с твоята душа се слее,

в кристална морска синева

ще плува волно през деня

и в пурпурния залез ще се рее.

И нарека на теб една звезда,

в мене топлина да влее,

ще бъде моя през нощта,

от хилядите само тя

кристално синя в мен ще тлее.

Ако в съня си хвърля обичта,

с мисъл в теб ще се промъкне,

във всяка клетка на ума,

обсебена от любовта,

която никой няма да отмъкне.

И огън сякаш е кръвта

дори когато сме разбрали -

димът се слива с празнота,

а огънят гори едва,

когато някой го запали!

                     20.05.2001

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...