10 авг. 2008 г., 22:10

* * *

1K 0 11

Ако излея тъгата си в сълза

и с твоята душа се слее,

в кристална морска синева

ще плува волно през деня

и в пурпурния залез ще се рее.

И нарека на теб една звезда,

в мене топлина да влее,

ще бъде моя през нощта,

от хилядите само тя

кристално синя в мен ще тлее.

Ако в съня си хвърля обичта,

с мисъл в теб ще се промъкне,

във всяка клетка на ума,

обсебена от любовта,

която никой няма да отмъкне.

И огън сякаш е кръвта

дори когато сме разбрали -

димът се слива с празнота,

а огънят гори едва,

когато някой го запали!

                     20.05.2001

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...