* * *
Ако излея тъгата си в сълза
и с твоята душа се слее,
в кристална морска синева
ще плува волно през деня
и в пурпурния залез ще се рее.
И нарека на теб една звезда,
в мене топлина да влее,
ще бъде моя през нощта,
от хилядите само тя
кристално синя в мен ще тлее.
Ако в съня си хвърля обичта,
с мисъл в теб ще се промъкне,
във всяка клетка на ума,
обсебена от любовта,
която никой няма да отмъкне.
И огън сякаш е кръвта
дори когато сме разбрали -
димът се слива с празнота,
а огънят гори едва,
когато някой го запали!
20.05.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
за мен е чест !
