11 ago 2019, 8:35

***

  Poesía » Otra
591 0 2

жена с крила а как боли от нея
сърцето плаче като слон
умът не иска да е с нея
а душата прави и поклон

 

правдиво ли е да я искаш
да страдаш всеки нощен час
думите през зъби все изстискваш
а всъщност благославяш я с пълен глас

 

боли те ту отляво ту отдясно
сълзите стичат се на сън
небето вече не е ясно
дяволът преследва те с гръм

 

очите й толкова красиви
а от тях вътре те дере
усмивките и пухено щастливи
а теб те гонят бесове

 

като луд тичаш подир нея
страх те е да бъдеш сам
ужасът обхванал е копнежа
боли от болката и от не знам

 

приключваш с това твое свято
в мислите разбираш го добре
но сърцето хвърля се на сляпо
и бърза вече да поспре

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...