***
жена с крила а как боли от нея
сърцето плаче като слон
умът не иска да е с нея
а душата прави и поклон
правдиво ли е да я искаш
да страдаш всеки нощен час
думите през зъби все изстискваш
а всъщност благославяш я с пълен глас
боли те ту отляво ту отдясно
сълзите стичат се на сън
небето вече не е ясно
дяволът преследва те с гръм
очите й толкова красиви
а от тях вътре те дере
усмивките и пухено щастливи
а теб те гонят бесове
като луд тичаш подир нея
страх те е да бъдеш сам
ужасът обхванал е копнежа
боли от болката и от не знам
приключваш с това твое свято
в мислите разбираш го добре
но сърцето хвърля се на сляпо
и бърза вече да поспре
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Всемнелюб Всички права запазени
