Aug 11, 2019, 8:35 AM

***

  Poetry » Other
585 0 2

жена с крила а как боли от нея
сърцето плаче като слон
умът не иска да е с нея
а душата прави и поклон

 

правдиво ли е да я искаш
да страдаш всеки нощен час
думите през зъби все изстискваш
а всъщност благославяш я с пълен глас

 

боли те ту отляво ту отдясно
сълзите стичат се на сън
небето вече не е ясно
дяволът преследва те с гръм

 

очите й толкова красиви
а от тях вътре те дере
усмивките и пухено щастливи
а теб те гонят бесове

 

като луд тичаш подир нея
страх те е да бъдеш сам
ужасът обхванал е копнежа
боли от болката и от не знам

 

приключваш с това твое свято
в мислите разбираш го добре
но сърцето хвърля се на сляпо
и бърза вече да поспре

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...