16 nov 2017, 11:52

***

  Poesía
410 1 3


Необитаемите къщи 
са с хлътнали покриви. 
С избелели страни. 
По тръбопроводите
засъхва мастило. 
От строшените им 
бронирани очи
се веят мръснобели завеси. 
Те вече не напомнят
за знамената от едно 
триумфално минало. 
И без набезите на 
Големия лош вълк
картонените тухли
лесно се разтурят. 
Само лек повей... 
Ако има сред останките 
все още живи, 
нека бъдат спасени! 
Изгорих до основи 
писмата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...