***

16 nov 2017, 11:52

Poesía

234 1 3

Необитаемите къщи
са с хлътнали покриви.
С избелели страни.
По тръбопроводите
засъхва мастило.
От строшените им
бронирани очи
се веят мръснобели завеси.
Те вече не напомнят
за знамената от едно
триумфално минало.
И без набезите на
Големия лош вълк
картонените тухли
лесно се разтурят.
Само лек повей...
Ако има сред останките
все още живи,
нека бъдат спасени!
Изгорих до основи
писмата.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sisi6571 (Светла Илиева)

2017-11-17T23:21:14+02:00

Къщите ни от илюзии... Меги, уникална си!!
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2017-11-16T15:58:53+02:00

Реалистично.
Dark_Island (Таня Георгиева)

2017-11-16T15:34:43+02:00

По една пощенска кутия виси в Пространството - в нея пращаме сълзи и трепети и получаваме - спомени - ту усмихнати, ту тъжни - но пък така нужни за душата...

***

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas