***

Nov 16, 2017, 11:52 AM

Poetry

245 1 3

Необитаемите къщи
са с хлътнали покриви.
С избелели страни.
По тръбопроводите
засъхва мастило.
От строшените им
бронирани очи
се веят мръснобели завеси.
Те вече не напомнят
за знамената от едно
триумфално минало.
И без набезите на
Големия лош вълк
картонените тухли
лесно се разтурят.
Само лек повей...
Ако има сред останките
все още живи,
нека бъдат спасени!
Изгорих до основи
писмата.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sisi6571 (Светла Илиева)

2017-11-17T23:21:14+02:00

Къщите ни от илюзии... Меги, уникална си!!
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2017-11-16T15:58:53+02:00

Реалистично.
Dark_Island (Таня Георгиева)

2017-11-16T15:34:43+02:00

По една пощенска кутия виси в Пространството - в нея пращаме сълзи и трепети и получаваме - спомени - ту усмихнати, ту тъжни - но пък така нужни за душата...

***

Свързани произведения

Comments

Random works