16.11.2017 г., 11:52

***

400 1 3


Необитаемите къщи 
са с хлътнали покриви. 
С избелели страни. 
По тръбопроводите
засъхва мастило. 
От строшените им 
бронирани очи
се веят мръснобели завеси. 
Те вече не напомнят
за знамената от едно 
триумфално минало. 
И без набезите на 
Големия лош вълк
картонените тухли
лесно се разтурят. 
Само лек повей... 
Ако има сред останките 
все още живи, 
нека бъдат спасени! 
Изгорих до основи 
писмата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...