***

16.11.2017 г., 11:52 ч.

Поезия

246 1 3

Необитаемите къщи
са с хлътнали покриви.
С избелели страни.
По тръбопроводите
засъхва мастило.
От строшените им
бронирани очи
се веят мръснобели завеси.
Те вече не напомнят
за знамената от едно
триумфално минало.
И без набезите на
Големия лош вълк
картонените тухли
лесно се разтурят.
Само лек повей...
Ако има сред останките
все още живи,
нека бъдат спасени!
Изгорих до основи
писмата.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sisi6571 (Светла Илиева)

2017-11-17T23:21:14+02:00

Къщите ни от илюзии... Меги, уникална си!!
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2017-11-16T15:58:53+02:00

Реалистично.
Dark_Island (Таня Георгиева)

2017-11-16T15:34:43+02:00

По една пощенска кутия виси в Пространството - в нея пращаме сълзи и трепети и получаваме - спомени - ту усмихнати, ту тъжни - но пък така нужни за душата...

***

Свързани произведения

Коментари

Предложения