На всяка загуба се смях,
а как желаех да заплача.
И говорейки ти - онемях.
Какво усмихва се от здрача?
За всяка болка, на лицето
усмивката ми пак разцъфна.
Нова отрова във сърцето -
поредната сълза изсъхна.
Маска да си сложа не успях.
На подлост аз не се научих.
И побягнал - никога не спрях.
Раздавах, а какво получих:
Малко ласки - много самота!
Любовта някъде се губи.
Случих не на нежна доброта,
а на порой от думи груби.
© Георги Todos los derechos reservados