15 abr 2012, 21:47

* * *

  Poesía » Otra
776 0 2

На всяка загуба се смях,
а как желаех да заплача.
И говорейки ти - онемях.
Какво усмихва се от здрача?


За всяка болка, на лицето
усмивката ми пак разцъфна.
Нова отрова във сърцето -
поредната сълза изсъхна.


Маска да си сложа не успях.
На подлост аз не се научих.
И побягнал - никога не спрях.
Раздавах, а какво получих:


Малко ласки - много самота!
Любовта някъде се губи.
Случих не на нежна доброта,
а на порой от думи груби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...