15 апр. 2012 г., 21:47

* * *

780 0 2

На всяка загуба се смях,
а как желаех да заплача.
И говорейки ти - онемях.
Какво усмихва се от здрача?


За всяка болка, на лицето
усмивката ми пак разцъфна.
Нова отрова във сърцето -
поредната сълза изсъхна.


Маска да си сложа не успях.
На подлост аз не се научих.
И побягнал - никога не спрях.
Раздавах, а какво получих:


Малко ласки - много самота!
Любовта някъде се губи.
Случих не на нежна доброта,
а на порой от думи груби.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....