На всяка загуба се смях,
а как желаех да заплача.
И говорейки ти - онемях.
Какво усмихва се от здрача?
За всяка болка, на лицето
усмивката ми пак разцъфна.
Нова отрова във сърцето -
поредната сълза изсъхна.
Маска да си сложа не успях.
На подлост аз не се научих.
И побягнал - никога не спрях.
Раздавах, а какво получих:
Малко ласки - много самота!
Любовта някъде се губи.
Случих не на нежна доброта,
а на порой от думи груби.
© Георги All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
