15.04.2012 г., 21:47

* * *

773 0 2

На всяка загуба се смях,
а как желаех да заплача.
И говорейки ти - онемях.
Какво усмихва се от здрача?


За всяка болка, на лицето
усмивката ми пак разцъфна.
Нова отрова във сърцето -
поредната сълза изсъхна.


Маска да си сложа не успях.
На подлост аз не се научих.
И побягнал - никога не спрях.
Раздавах, а какво получих:


Малко ласки - много самота!
Любовта някъде се губи.
Случих не на нежна доброта,
а на порой от думи груби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...