***
Разпадаше ми се на капки дъжд.
На хиляди изплакани сълзи.
Попиваше ми се във калните земи.
Поне веднъж... Поне веднъж!
И исках да съм някъде далече...
Река да бях със бързащи води,
морето да ме спре и утеши,
за да притихвам вечер...
Навън студът замръзваше по хората,
а плам разпали моята душа.
От себе си аз взех искра
и се превърнах във опората –
да устоя...
Не искам в този свят, за друг копнея.
Ще си направя моя си вселена,
със нова слънчева система.
Да дишам! Да обичам! Да живея!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
