23 mar 2010, 18:55

***

  Poesía
855 0 2

Препускайки през дните на живота си,

аз бях забравила какво е обичта.

Но срещнах теб,

усетих топлината от сърцето ти,

обикнах те, душата ми запя.

 

Обичам те и образът ти в мен живее,

в мечтите си политам с теб.

Усещам силата  на любовта ти,

разпалваща пожари вътре в мен.

 

И вече не изпитвам страх от тъмнината,

защото ти си мойта светлина.

И вече няма власт над мен тъгата,

щом ти си с мен и ми дарявяш любовта! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...