23 mar 2010, 18:55

***

  Poesía
860 0 2

Препускайки през дните на живота си,

аз бях забравила какво е обичта.

Но срещнах теб,

усетих топлината от сърцето ти,

обикнах те, душата ми запя.

 

Обичам те и образът ти в мен живее,

в мечтите си политам с теб.

Усещам силата  на любовта ти,

разпалваща пожари вътре в мен.

 

И вече не изпитвам страх от тъмнината,

защото ти си мойта светлина.

И вече няма власт над мен тъгата,

щом ти си с мен и ми дарявяш любовта! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...