Препускайки през дните на живота си,
аз бях забравила какво е обичта.
Но срещнах теб,
усетих топлината от сърцето ти,
обикнах те, душата ми запя.
Обичам те и образът ти в мен живее,
в мечтите си политам с теб.
Усещам силата на любовта ти,
разпалваща пожари вътре в мен.
И вече не изпитвам страх от тъмнината,
защото ти си мойта светлина.
И вече няма власт над мен тъгата,
щом ти си с мен и ми дарявяш любовта!
© Звезделина Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
