23.03.2010 г., 18:55

***

853 0 2

Препускайки през дните на живота си,

аз бях забравила какво е обичта.

Но срещнах теб,

усетих топлината от сърцето ти,

обикнах те, душата ми запя.

 

Обичам те и образът ти в мен живее,

в мечтите си политам с теб.

Усещам силата  на любовта ти,

разпалваща пожари вътре в мен.

 

И вече не изпитвам страх от тъмнината,

защото ти си мойта светлина.

И вече няма власт над мен тъгата,

щом ти си с мен и ми дарявяш любовта! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...