Споменът остава жив в сърцата.
Но теб те няма.
И няма да те има!
Времето няма да се повтори,
и никога няма да се срещнем отново.
Ден след ден ще минава,
свещ от свещ ще догаря.
Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.
И дълго в тях ще търсим вината.
В мрака ще те виждам, в сянка позната.
На непознат човек с приятен глас.
След години ще дойдеш да се опознаем.
Но как да ти разкажа, че сърцето ми вече го няма...
© Боряна Ганчева Todos los derechos reservados
"Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.
И дълго в тях ще търсим вината.
В мрака ще те виждам, в сянка позната.
На непознат човек с приятен глас."
Стихът ти е много, много хубав!!! Поздрави! Велин