1 may 2008, 6:50

* * *

  Poesía
1.5K 0 3
 

Споменът остава жив в сърцата.

Но теб те няма.

И няма да те има!

Времето няма да се повтори,

и никога няма да се срещнем отново.

Ден след ден ще минава,

свещ от свещ ще догаря.

Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.

И дълго в тях ще търсим вината.

В мрака ще те виждам, в сянка позната.

На непознат човек с приятен глас.

След години ще дойдеш да се опознаем.

Но как да ти разкажа, че сърцето ми вече го няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios



  • "Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.

    И дълго в тях ще търсим вината.

    В мрака ще те виждам, в сянка позната.

    На непознат човек с приятен глас."

    Стихът ти е много, много хубав!!! Поздрави! Велин
  • Споменът винаги остава,когато обичаш силно , въпреки че продължаваме.
    Хареса ми.Сърдечни поздрави.
  • просто...продължаваме по пътя...
    Хубаво казано и написано.
    с обич, Боряна.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...