1 may 2008, 6:50

* * * 

  Poesía
1114 0 3
 

Споменът остава жив в сърцата.

Но теб те няма.

И няма да те има!

Времето няма да се повтори,

и никога няма да се срещнем отново.

Ден след ден ще минава,

свещ от свещ ще догаря.

Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.

И дълго в тях ще търсим вината.

В мрака ще те виждам, в сянка позната.

На непознат човек с приятен глас.

След години ще дойдеш да се опознаем.

Но как да ти разкажа, че сърцето ми вече го няма...

© Боряна Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.


  • "Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.

    И дълго в тях ще търсим вината.

    В мрака ще те виждам, в сянка позната.

    На непознат човек с приятен глас."

    Стихът ти е много, много хубав!!! Поздрави! Велин
  • Споменът винаги остава,когато обичаш силно , въпреки че продължаваме.
    Хареса ми.Сърдечни поздрави.
  • просто...продължаваме по пътя...
    Хубаво казано и написано.
    с обич, Боряна.
Propuestas
: ??:??