* * *
Споменът остава жив в сърцата.
Но теб те няма.
И няма да те има!
Времето няма да се повтори,
и никога няма да се срещнем отново.
Ден след ден ще минава,
свещ от свещ ще догаря.
Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.
И дълго в тях ще търсим вината.
В мрака ще те виждам, в сянка позната.
На непознат човек с приятен глас.
След години ще дойдеш да се опознаем.
Но как да ти разкажа, че сърцето ми вече го няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Ганчева Всички права запазени
