1 мая 2008 г., 06:50

* * *

1.5K 0 3
 

Споменът остава жив в сърцата.

Но теб те няма.

И няма да те има!

Времето няма да се повтори,

и никога няма да се срещнем отново.

Ден след ден ще минава,

свещ от свещ ще догаря.

Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.

И дълго в тях ще търсим вината.

В мрака ще те виждам, в сянка позната.

На непознат човек с приятен глас.

След години ще дойдеш да се опознаем.

Но как да ти разкажа, че сърцето ми вече го няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии



  • "Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.

    И дълго в тях ще търсим вината.

    В мрака ще те виждам, в сянка позната.

    На непознат човек с приятен глас."

    Стихът ти е много, много хубав!!! Поздрави! Велин
  • Споменът винаги остава,когато обичаш силно , въпреки че продължаваме.
    Хареса ми.Сърдечни поздрави.
  • просто...продължаваме по пътя...
    Хубаво казано и написано.
    с обич, Боряна.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...