1 мая 2008 г., 06:50

* * *

1.5K 0 3
 

Споменът остава жив в сърцата.

Но теб те няма.

И няма да те има!

Времето няма да се повтори,

и никога няма да се срещнем отново.

Ден след ден ще минава,

свещ от свещ ще догаря.

Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.

И дълго в тях ще търсим вината.

В мрака ще те виждам, в сянка позната.

На непознат човек с приятен глас.

След години ще дойдеш да се опознаем.

Но как да ти разкажа, че сърцето ми вече го няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии



  • "Сълзите като бисери ще блестят в тъмнината.

    И дълго в тях ще търсим вината.

    В мрака ще те виждам, в сянка позната.

    На непознат човек с приятен глас."

    Стихът ти е много, много хубав!!! Поздрави! Велин
  • Споменът винаги остава,когато обичаш силно , въпреки че продължаваме.
    Хареса ми.Сърдечни поздрави.
  • просто...продължаваме по пътя...
    Хубаво казано и написано.
    с обич, Боряна.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...