* * *
Една година някак пак измина
а ние все така забързани изпускаме мига,
и вече не успяваме дори да се зарадваме
на малките, но истински неща.
Не виждаме красивото във сянката,
на многото ни насъбрала се тъга
и как отново не излезнахме от рамката,
за да разберем какво предлага ни света.
Затворени във стаята България,
посядаме във ъгъла, постлан със самота,
и чудим се как кризата удари я
пък точно тая нашата страна.
Превъртаме поизбелели кадри от живота си,
преминали като забравен сън,
и пак заспиваме с очи отворени и търсещи,
мечтите ни блуждаещи навън.
И пак сънуваме кошмари,
усмивки, радост, свободно тичащи деца,
събуждаме се, сякаш от фанфари поглеждаме навън:
О, радост, пак съм у дома!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© okinaf Todos los derechos reservados
