Вековете са изпълнени със забрава,

ръцете кървави са...

Животът цял облян е с лава,

телата мършави са...

Това ли съм аз

или съм тялото на друг?

Това ви питам вас,

със свит от ярост юмрук...

Искам да погледна себе си,

но вие ми отнехте красотата...

Искам да летя,

но вие ми отнехте крилата...

Сърцето ми се свива и разпуска,

забавя се със всеки ден...

Душата по вратата спря да блъска

и вие забравяте за мен.

Езикът ми забрави всяка сладост,

всеки лек, всяка топлина...

Лицето ми забрави всяка радост,

всеки мек лъч светлина...

10.11.2010г.