14 nov 2010, 11:54

10.11.10... специално, за да ти покажа какво ми е...

  Poesía
769 0 0

Вековете са изпълнени със забрава,

ръцете кървави са...

Животът цял облян е с лава,

телата мършави са...

 

Това ли съм аз

или съм тялото на друг?

Това ви питам вас,

със свит от ярост юмрук...

 

Искам да погледна себе си,

но вие ми отнехте красотата...

Искам да летя,

но вие ми отнехте крилата...

 

Сърцето ми се свива и разпуска,

забавя се със всеки ден...

Душата по вратата спря да блъска

и вие забравяте за мен.

 

Езикът ми забрави всяка сладост,

всеки лек, всяка топлина...

Лицето ми забрави всяка радост,

всеки мек лъч светлина...



10.11.2010г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грозното Патенце Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...