14.11.2010 г., 11:54

10.11.10... специално, за да ти покажа какво ми е...

768 0 0

Вековете са изпълнени със забрава,

ръцете кървави са...

Животът цял облян е с лава,

телата мършави са...

 

Това ли съм аз

или съм тялото на друг?

Това ви питам вас,

със свит от ярост юмрук...

 

Искам да погледна себе си,

но вие ми отнехте красотата...

Искам да летя,

но вие ми отнехте крилата...

 

Сърцето ми се свива и разпуска,

забавя се със всеки ден...

Душата по вратата спря да блъска

и вие забравяте за мен.

 

Езикът ми забрави всяка сладост,

всеки лек, всяка топлина...

Лицето ми забрави всяка радост,

всеки мек лъч светлина...



10.11.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грозното Патенце Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...