Nov 14, 2010, 11:54 AM

10.11.10... специално, за да ти покажа какво ми е...

  Poetry
767 0 0

Вековете са изпълнени със забрава,

ръцете кървави са...

Животът цял облян е с лава,

телата мършави са...

 

Това ли съм аз

или съм тялото на друг?

Това ви питам вас,

със свит от ярост юмрук...

 

Искам да погледна себе си,

но вие ми отнехте красотата...

Искам да летя,

но вие ми отнехте крилата...

 

Сърцето ми се свива и разпуска,

забавя се със всеки ден...

Душата по вратата спря да блъска

и вие забравяте за мен.

 

Езикът ми забрави всяка сладост,

всеки лек, всяка топлина...

Лицето ми забрави всяка радост,

всеки мек лъч светлина...



10.11.2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грозното Патенце All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...