28 ene 2012, 22:23

"100 години самота"

  Poesía
1.3K 3 9
Едва задържаме едничък миг,
а цяла вечност как ли се обича?
Животът ни е шарен, многолик,
но рано или късно свършва всичко.
Как мога обещание да дам,
че любовта ни вечно ще я има?
В света и най-активният вулкан
след време просто ще застине.
Обичам те сега, утре – не знам.
Животът ни не идва разсъблечен.
Вземи това, което днес ти дам
и го пресътвори във своя вечност.
Едно начало предвещава край.
Така след време всичко ще премине.
От всичко във живота трае най-
задълго самотата - 100 години.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...