28 ene 2012, 22:23

"100 години самота"

  Poesía
1.3K 3 9
Едва задържаме едничък миг,
а цяла вечност как ли се обича?
Животът ни е шарен, многолик,
но рано или късно свършва всичко.
Как мога обещание да дам,
че любовта ни вечно ще я има?
В света и най-активният вулкан
след време просто ще застине.
Обичам те сега, утре – не знам.
Животът ни не идва разсъблечен.
Вземи това, което днес ти дам
и го пресътвори във своя вечност.
Едно начало предвещава край.
Така след време всичко ще премине.
От всичко във живота трае най-
задълго самотата - 100 години.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...