mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
Jan 28, 2012, 10:23 PM

"100 години самота" 

  Poetry
1178 2 9
Едва задържаме едничък миг,
а цяла вечност как ли се обича?
Животът ни е шарен, многолик,
но рано или късно свършва всичко.
Как мога обещание да дам,
че любовта ни вечно ще я има?
В света и най-активният вулкан
след време просто ще застине.
Обичам те сега, утре – не знам.
Животът ни не идва разсъблечен.
Вземи това, което днес ти дам
и го пресътвори във своя вечност.
Едно начало предвещава край.
Така след време всичко ще премине.
От всичко във живота трае най-
задълго самотата - 100 години.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??