"100 години самота"
Едва задържаме едничък миг,
а цяла вечност как ли се обича?
Животът ни е шарен, многолик,
но рано или късно свършва всичко.
Как мога обещание да дам,
че любовта ни вечно ще я има?
В света и най-активният вулкан
след време просто ще застине.
Обичам те сега, утре – не знам.
Животът ни не идва разсъблечен.
Вземи това, което днес ти дам
и го пресътвори във своя вечност.
Едно начало предвещава край.
Така след време всичко ще премине.
От всичко във живота трае най-
задълго самотата - 100 години.
© Мартин Спасов All rights reserved.
поздравче 
