21 dic 2019, 8:53

100 градуса по Целзий

  Poesía » Otra
943 0 2

Аз не съм от онези жени,

които могат да бъдат поделяни с други.

И ако някой само си въобрази –

ще го сдъвча и ще го изплюя.

В пет часа на въртележката ще го кача – свят ще му се завие.

После сам в нощта ще пие

гореща ракия.

Всяка глътка – 100 градуса по Целзий

ще палят кръвта му.

И на сутринта ще вижда звезди - призракът в стаята му.

Аз съм от онези жени,

които дават без срам, без скрупули

душата си гола.

И куршумът без страх

във въздуха мога да хвана.

После ще се кача в първото такси –

ще помахам за сбогом.

Бих отпътувала само с онзи,

който може да вижда в очи,

да говори без думи, до три да брои.

Да е готов, че при мен

лесно няма да може да спи,

след като ме види без грим,

без маска – цяла.

 

20.12.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....