21 дек. 2019 г., 08:53

100 градуса по Целзий

941 0 2

Аз не съм от онези жени,

които могат да бъдат поделяни с други.

И ако някой само си въобрази –

ще го сдъвча и ще го изплюя.

В пет часа на въртележката ще го кача – свят ще му се завие.

После сам в нощта ще пие

гореща ракия.

Всяка глътка – 100 градуса по Целзий

ще палят кръвта му.

И на сутринта ще вижда звезди - призракът в стаята му.

Аз съм от онези жени,

които дават без срам, без скрупули

душата си гола.

И куршумът без страх

във въздуха мога да хвана.

После ще се кача в първото такси –

ще помахам за сбогом.

Бих отпътувала само с онзи,

който може да вижда в очи,

да говори без думи, до три да брои.

Да е готов, че при мен

лесно няма да може да спи,

след като ме види без грим,

без маска – цяла.

 

20.12.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...