21.12.2019 г., 8:53

100 градуса по Целзий

938 0 2

Аз не съм от онези жени,

които могат да бъдат поделяни с други.

И ако някой само си въобрази –

ще го сдъвча и ще го изплюя.

В пет часа на въртележката ще го кача – свят ще му се завие.

После сам в нощта ще пие

гореща ракия.

Всяка глътка – 100 градуса по Целзий

ще палят кръвта му.

И на сутринта ще вижда звезди - призракът в стаята му.

Аз съм от онези жени,

които дават без срам, без скрупули

душата си гола.

И куршумът без страх

във въздуха мога да хвана.

После ще се кача в първото такси –

ще помахам за сбогом.

Бих отпътувала само с онзи,

който може да вижда в очи,

да говори без думи, до три да брои.

Да е готов, че при мен

лесно няма да може да спи,

след като ме види без грим,

без маска – цяла.

 

20.12.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...