21.12.2019 г., 8:53 ч.

100 градуса по Целзий 

  Поезия » Друга
542 0 2

Аз не съм от онези жени,

които могат да бъдат поделяни с други.

И ако някой само си въобрази –

ще го сдъвча и ще го изплюя.

В пет часа на въртележката ще го кача – свят ще му се завие.

После сам в нощта ще пие

гореща ракия.

Всяка глътка – 100 градуса по Целзий

ще палят кръвта му.

И на сутринта ще вижда звезди - призракът в стаята му.

Аз съм от онези жени,

които дават без срам, без скрупули

душата си гола.

И куршумът без страх

във въздуха мога да хвана.

После ще се кача в първото такси –

ще помахам за сбогом.

Бих отпътувала само с онзи,

който може да вижда в очи,

да говори без думи, до три да брои.

Да е готов, че при мен

лесно няма да може да спи,

след като ме види без грим,

без маска – цяла.

 

20.12.2019

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??