23 sept 2011, 1:10

100лица

  Poesía » Civil
1.8K 1 11

В този град остаряваш от чакане,

за да стигнеш от точка до точка.

Тук религията е Надцакване -

с нея свършва денят, с нея почва.

 

Всеки мутра забил е във вестника

и живее с живота на други.

Хляб и зрелища - старата техника -

на "избраните" върши услуги.

 

Свежа кръв се предлага навсякъде:

от Прованса доставките идват.

Всяка капка съдбата повлякла е

и от пусто във празно налива.

 

Хипермаркети, центрове, молове

суперегото ти гъделичкат

и изпридат от чанти и джобове

златна нишка към някой тлъст чичка.

 

В този град любовта е мутирала

в страст единствено... за притежание.

Задни части на голо навирила,

чака новия Ной... с колебание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно отражение на днешната действителност , облечено в думи!Адмирации !
  • Пропуснала съм този стих, а е истинската реалност на нашето съвремие!
    Имаш очи, да видиш и зад стоте лица живота на мъртвите духом!
  • отличен стих!
  • честит празник на поезията, мила Рия..
    бъди щастлива...най-сърдечно те, поздравявам, с обич.
  • силно, великолепно написано стихотворение...
    и за жалост, истинно...радвам ти се, най-сърдечно..

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...