Sep 23, 2011, 1:10 AM

100лица

  Poetry » Civic
1.8K 1 11

В този град остаряваш от чакане,

за да стигнеш от точка до точка.

Тук религията е Надцакване -

с нея свършва денят, с нея почва.

 

Всеки мутра забил е във вестника

и живее с живота на други.

Хляб и зрелища - старата техника -

на "избраните" върши услуги.

 

Свежа кръв се предлага навсякъде:

от Прованса доставките идват.

Всяка капка съдбата повлякла е

и от пусто във празно налива.

 

Хипермаркети, центрове, молове

суперегото ти гъделичкат

и изпридат от чанти и джобове

златна нишка към някой тлъст чичка.

 

В този град любовта е мутирала

в страст единствено... за притежание.

Задни части на голо навирила,

чака новия Ной... с колебание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно отражение на днешната действителност , облечено в думи!Адмирации !
  • Пропуснала съм този стих, а е истинската реалност на нашето съвремие!
    Имаш очи, да видиш и зад стоте лица живота на мъртвите духом!
  • отличен стих!
  • честит празник на поезията, мила Рия..
    бъди щастлива...най-сърдечно те, поздравявам, с обич.
  • силно, великолепно написано стихотворение...
    и за жалост, истинно...радвам ти се, най-сърдечно..

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...