23.09.2011 г., 1:10

100лица

1.8K 1 11

В този град остаряваш от чакане,

за да стигнеш от точка до точка.

Тук религията е Надцакване -

с нея свършва денят, с нея почва.

 

Всеки мутра забил е във вестника

и живее с живота на други.

Хляб и зрелища - старата техника -

на "избраните" върши услуги.

 

Свежа кръв се предлага навсякъде:

от Прованса доставките идват.

Всяка капка съдбата повлякла е

и от пусто във празно налива.

 

Хипермаркети, центрове, молове

суперегото ти гъделичкат

и изпридат от чанти и джобове

златна нишка към някой тлъст чичка.

 

В този град любовта е мутирала

в страст единствено... за притежание.

Задни части на голо навирила,

чака новия Ной... с колебание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно отражение на днешната действителност , облечено в думи!Адмирации !
  • Пропуснала съм този стих, а е истинската реалност на нашето съвремие!
    Имаш очи, да видиш и зад стоте лица живота на мъртвите духом!
  • отличен стих!
  • честит празник на поезията, мила Рия..
    бъди щастлива...най-сърдечно те, поздравявам, с обич.
  • силно, великолепно написано стихотворение...
    и за жалост, истинно...радвам ти се, най-сърдечно..

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...