20 jun 2007, 10:33

1014

  Poesía
592 0 4
Пръстите -
напрегнати и посинели
въжето
стискат.
И колоните
нестройно крачат.
Последен поход
за петнайсет
хиляди
войници -
срамни пленници.
Тълпа слепци
и еднооки
бранници.
 
Без знамена.
Одрипавели.
Цели в рани.
Плачат
с кървави сълзи.
Реват псувни
и тъпчат
ниви неприбрани.
 
Бледи странници,
последен легион
от смъртници -
величествена армия.
Петнайсет хиляди слепци
отиват
да убият
царя си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....