20 jun 2007, 10:33

1014

  Poesía
588 0 4
Пръстите -
напрегнати и посинели
въжето
стискат.
И колоните
нестройно крачат.
Последен поход
за петнайсет
хиляди
войници -
срамни пленници.
Тълпа слепци
и еднооки
бранници.
 
Без знамена.
Одрипавели.
Цели в рани.
Плачат
с кървави сълзи.
Реват псувни
и тъпчат
ниви неприбрани.
 
Бледи странници,
последен легион
от смъртници -
величествена армия.
Петнайсет хиляди слепци
отиват
да убият
царя си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...