Jun 20, 2007, 10:33 AM

1014

  Poetry
585 0 4
Пръстите -
напрегнати и посинели
въжето
стискат.
И колоните
нестройно крачат.
Последен поход
за петнайсет
хиляди
войници -
срамни пленници.
Тълпа слепци
и еднооки
бранници.
 
Без знамена.
Одрипавели.
Цели в рани.
Плачат
с кървави сълзи.
Реват псувни
и тъпчат
ниви неприбрани.
 
Бледи странници,
последен легион
от смъртници -
величествена армия.
Петнайсет хиляди слепци
отиват
да убият
царя си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...