20 июн. 2007 г., 10:33

1014

587 0 4
Пръстите -
напрегнати и посинели
въжето
стискат.
И колоните
нестройно крачат.
Последен поход
за петнайсет
хиляди
войници -
срамни пленници.
Тълпа слепци
и еднооки
бранници.
 
Без знамена.
Одрипавели.
Цели в рани.
Плачат
с кървави сълзи.
Реват псувни
и тъпчат
ниви неприбрани.
 
Бледи странници,
последен легион
от смъртници -
величествена армия.
Петнайсет хиляди слепци
отиват
да убият
царя си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...