29 ago 2023, 7:40  

Понякога...

  Poesía
328 0 0

    

 

Понякога човек се губи.

По неизвестни и непонятни причини

бяга от себе си и мъчи да се види друг.

Тогава няма сили

да живее с виждането си,

не може да се запази

и се изгубва някъде.

 

Но, когато се усеща,          

човек е отворен и излъчващ.

Тогава няма добро или лошо,

хубаво или грозно-

всичко е едно,

всичко е хармония.

 

Как да задържим при себе си живота?

Как да не забравяме това,

което сме усетили?

Как да не го отричаме?

 

Понякога човек се губи

и само нечия топлота може да го върне.

Само нечия топлота може да го убеди,

че е част от нея

и че тя, хармонията,

желае да я почувстваме.

 

Колко ни е нужна нечия топлота! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...