Понякога човек се губи.

По неизвестни и непонятни причини

бяга от себе си и мъчи да се види друг.

Тогава няма сили

да живее с виждането си,

не може да се запази

и се изгубва някъде.

Но, когато се усеща,          

човек е отворен и излъчващ.

Тогава няма добро или лошо,

хубаво или грозно-

всичко е едно,

всичко е хармония.

Как да задържим при себе си живота?

Как да не забравяме това,

което сме усетили?

Как да не го отричаме?

Понякога човек се губи

и само нечия топлота може да го върне.

Само нечия топлота може да го убеди,

че е част от нея

и че тя, хармонията,

желае да я почувстваме.

Колко ни е нужна нечия топлота!