5 jun 2010, 21:00

*

864 0 0

Връщам се към твоята усмивка,
връщам се към твоята топлина
и дъхът ми моментално спира,
задушен от прилива на тъга.

Ръцете ти топли аз усетих,
очите ти най-накрая съзрях.
Сърцето си завеки подсетих,
какво точно в теб видях.

Видях те и животът ми се промени,
видях те и сърцето си ти подарих.
Не знам дали го виждаш, но то е точно пред теб,
а може би не го искаш,
затова е покрито от лед.

Цветовете около мен се сливат,
потъва всичко в тишина
и спомените в мен се впиват,
взимайки моята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...