5 июн. 2010 г., 21:00

*

861 0 0

Връщам се към твоята усмивка,
връщам се към твоята топлина
и дъхът ми моментално спира,
задушен от прилива на тъга.

Ръцете ти топли аз усетих,
очите ти най-накрая съзрях.
Сърцето си завеки подсетих,
какво точно в теб видях.

Видях те и животът ми се промени,
видях те и сърцето си ти подарих.
Не знам дали го виждаш, но то е точно пред теб,
а може би не го искаш,
затова е покрито от лед.

Цветовете около мен се сливат,
потъва всичко в тишина
и спомените в мен се впиват,
взимайки моята душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...