8 oct 2015, 23:35  

11 години

  Poesía » Otra
918 0 4

                               11 години без моята Дени

 

11 години все питам за тебе,

11 години все пиша писма,

11 години не спирам да чакам

да отвориш задъхано мойта врата.

Да си дойдеш оттам, дето никой не идва,

да се върнеш във нашия земен живот

и да чуят Светците онази молитва,

че домът ми със тебе отново е дом.

Че отново съм майка на смело момиче,

че усещам живота със твойто сърце,

че се радвам на всяка взаимна минута

с мойто много човечно и щедро дете.

Всяка майка до болка сина си обича,

всяка вижда във него любов и мечти,

но повярвай ми, дъще, във свойто момиче

всяка вижда познатите свои черти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...