Danita (Даниела Атанасова) Danita (Даниела Атанасова)
6 99
8 oct 2015, 23:35  

11 години

  Poesía » Otra
915 0 4

                               11 години без моята Дени

 

11 години все питам за тебе,

11 години все пиша писма,

11 години не спирам да чакам

да отвориш задъхано мойта врата.

Да си дойдеш оттам, дето никой не идва,

да се върнеш във нашия земен живот

и да чуят Светците онази молитва,

че домът ми със тебе отново е дом.

Че отново съм майка на смело момиче,

че усещам живота със твойто сърце,

че се радвам на всяка взаимна минута

с мойто много човечно и щедро дете.

Всяка майка до болка сина си обича,

всяка вижда във него любов и мечти,

но повярвай ми, дъще, във свойто момиче

всяка вижда познатите свои черти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0