Oct 8, 2015, 11:35 PM  

11 години

  Poetry » Other
916 0 4

                               11 години без моята Дени

 

11 години все питам за тебе,

11 години все пиша писма,

11 години не спирам да чакам

да отвориш задъхано мойта врата.

Да си дойдеш оттам, дето никой не идва,

да се върнеш във нашия земен живот

и да чуят Светците онази молитва,

че домът ми със тебе отново е дом.

Че отново съм майка на смело момиче,

че усещам живота със твойто сърце,

че се радвам на всяка взаимна минута

с мойто много човечно и щедро дете.

Всяка майка до болка сина си обича,

всяка вижда във него любов и мечти,

но повярвай ми, дъще, във свойто момиче

всяка вижда познатите свои черти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...