11 години
11 години без моята Дени
11 години все питам за тебе,
11 години все пиша писма,
11 години не спирам да чакам
да отвориш задъхано мойта врата.
Да си дойдеш оттам, дето никой не идва,
да се върнеш във нашия земен живот
и да чуят Светците онази молитва,
че домът ми със тебе отново е дом.
Че отново съм майка на смело момиче,
че усещам живота със твойто сърце,
че се радвам на всяка взаимна минута
с мойто много човечно и щедро дете.
Всяка майка до болка сина си обича,
всяка вижда във него любов и мечти,
но повярвай ми, дъще, във свойто момиче
всяка вижда познатите свои черти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Атанасова Все права защищены
