16 ago 2006, 7:52

12 Вечерта

  Poesía
983 0 1

Срещнаха се нашите погледи,
Ах, как плениха ме твоите очи,
Вятъра повяваше твоите коси,
Дали си истинска или не си?

Колко много аз жадувах
да срещна твоя поглед,
да видя най-красивата в света,
Дали реалност беше това?

След първия миг, в който те видях,
отново това щастие си пожелах,
исках аз да зърна твоето лице,
привлякло моето внимание.

Запитах се дали и тя ме забеляза?
Или някои друг щастливец си набеляза?
А мога ли да я забравя? - Отговорът прост е,
Никога не мога да я забрава каквото и да правя.

Погледнах към небето и видях звездите,
Отидох и се разходих по горите,
Спрях се в центъра на пустата гора в 12 вечерта,
И изкрещях с пълна сила: "Нели, обичам теее..." 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васко Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...