16.08.2006 г., 7:52

12 Вечерта

982 0 1

Срещнаха се нашите погледи,
Ах, как плениха ме твоите очи,
Вятъра повяваше твоите коси,
Дали си истинска или не си?

Колко много аз жадувах
да срещна твоя поглед,
да видя най-красивата в света,
Дали реалност беше това?

След първия миг, в който те видях,
отново това щастие си пожелах,
исках аз да зърна твоето лице,
привлякло моето внимание.

Запитах се дали и тя ме забеляза?
Или някои друг щастливец си набеляза?
А мога ли да я забравя? - Отговорът прост е,
Никога не мога да я забрава каквото и да правя.

Погледнах към небето и видях звездите,
Отидох и се разходих по горите,
Спрях се в центъра на пустата гора в 12 вечерта,
И изкрещях с пълна сила: "Нели, обичам теее..." 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васко Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...