16 авг. 2006 г., 07:52

12 Вечерта 

  Поэзия
641 0 1

Срещнаха се нашите погледи,
Ах, как плениха ме твоите очи,
Вятъра повяваше твоите коси,
Дали си истинска или не си?

Колко много аз жадувах
да срещна твоя поглед,
да видя най-красивата в света,
Дали реалност беше това?

След първия миг, в който те видях,
отново това щастие си пожелах,
исках аз да зърна твоето лице,
привлякло моето внимание.

Запитах се дали и тя ме забеляза?
Или някои друг щастливец си набеляза?
А мога ли да я забравя? - Отговорът прост е,
Никога не мога да я забрава каквото и да правя.

Погледнах към небето и видях звездите,
Отидох и се разходих по горите,
Спрях се в центъра на пустата гора в 12 вечерта,
И изкрещях с пълна сила: "Нели, обичам теее..."
 

© Васко Филипов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??