16 авг. 2006 г., 07:52

12 Вечерта

987 0 1

Срещнаха се нашите погледи,
Ах, как плениха ме твоите очи,
Вятъра повяваше твоите коси,
Дали си истинска или не си?

Колко много аз жадувах
да срещна твоя поглед,
да видя най-красивата в света,
Дали реалност беше това?

След първия миг, в който те видях,
отново това щастие си пожелах,
исках аз да зърна твоето лице,
привлякло моето внимание.

Запитах се дали и тя ме забеляза?
Или някои друг щастливец си набеляза?
А мога ли да я забравя? - Отговорът прост е,
Никога не мога да я забрава каквото и да правя.

Погледнах към небето и видях звездите,
Отидох и се разходих по горите,
Спрях се в центъра на пустата гора в 12 вечерта,
И изкрещях с пълна сила: "Нели, обичам теее..." 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васко Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...