Aug 16, 2006, 7:52 AM

12 Вечерта

  Poetry
986 0 1

Срещнаха се нашите погледи,
Ах, как плениха ме твоите очи,
Вятъра повяваше твоите коси,
Дали си истинска или не си?

Колко много аз жадувах
да срещна твоя поглед,
да видя най-красивата в света,
Дали реалност беше това?

След първия миг, в който те видях,
отново това щастие си пожелах,
исках аз да зърна твоето лице,
привлякло моето внимание.

Запитах се дали и тя ме забеляза?
Или някои друг щастливец си набеляза?
А мога ли да я забравя? - Отговорът прост е,
Никога не мога да я забрава каквото и да правя.

Погледнах към небето и видях звездите,
Отидох и се разходих по горите,
Спрях се в центъра на пустата гора в 12 вечерта,
И изкрещях с пълна сила: "Нели, обичам теее..." 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васко Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...