************
Цвета - като блед пламък на догаряща свещ.
Кое прави косите ти толкова красиви?
Слънцето, блестящо в погледа горещ.
Защо сърцето бие, полудяло днес,
като забързан влак, към теб пътуващ,
защо казват, че сърцето е лъжец,
като правиш денят ми толкова вълнуващ?
Кое кара плаха усмивка да изгрява
като нежен стон на моето лице?
Името ти с радост пак ме озарява
и с щастие изпълва моето сърце.
Когато си отида, ще оставя аз следи,
по път красив да тръгнеш друг,
и върна ли се, в душата ми ще бъдеш ти,
но не знам дали ще бъдеш тук...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Найденова Todos los derechos reservados